Интересно

РОКЛЯТА

Роклята такава, каквато я познаваме днес, е извървяла дълъг път през вековете, за да помага на жените да изглеждат стилни, сексапилни и да бъдат обект на обожание от страна на мъжете.

Още жените в Египет са открили чара на роклята, която при тях е изработена главно от памук и коприна заради горещия климат. Жените в Древна Гърция на свой ред носели плат, увит около телата им, с процепи за главата и ръцете и привързан на талията. Към края на 5 век основно облекло на гъркините станала дългата копринена туника, наречена хитон.

По време на Византийската империя роклите са все още в доста консервативен вид. Византийците са залагали на ярки цветове и шарки, като моделите за по-висшата класа били тъкани и избродирани, а роклите за по-бедните били боядисвани с по-трайна боя в различни принтове. Тъй като дрехите били сравнително скъпи през тези времена, се налагало роклите да бъдат достатъчно широки, за да могат жените да ги носят през цялата си бременност. На дамите от висшата класа им било позволено да носят V-образни деколтета, докато представителките на нисшата класа трябвало да се обличат в по-скромни модели.

В Римската империя дамите носели рокли тип туника с ръкави и бродерии. Колкото по-висока класа е жената, толкова повече бродерии имало на роклята й.

Ренесансът се превръща в ерата на корсетите, обръчите и дългите поли на роклите, които се оказали не много практични, тъй като обирали праха по подовете и улиците. Поставени били основите на модата в съвременния смисъл. Шапките на жените ставали все по-шикозни. Само богатите можели да си позволят по-фини материи на роклите си като коприна и памук, бедните носели груби вълнени дрехи.

По-късно в Америка една жена, Елизабет Смит Милър, се разбунтувала срещу тежките и натруфени рокли и през 50-те години на 19 век наложила сравнително къси рокли, носени върху панталони.

Тази своеобразна реформа срещнала не малка съпротива, особено сред по-религиозните хора. Векът като цяло бил наситен с много нововъведения в модата- безопасната игла била създадена през 1849г., ютията- през 1882г., химическото чистене- през 1855г., ципа- през 1893г.

В началото на 20-ти век жените носели дълги рокли, тъй като все още не им било позволено да си разголват краката. Роклите били изключително тесни до Първата световна война, когато удобството станало приоритет. Междувременно през 1913г. Мари Фелпс Джейкъб измисля първия сутиен, а две години по-късно по магазините започват да се продават червила.  По това време започва да твори и Коко Шанел, която преобразява света на модата със своите рокли по тялото и знаменитата малка черна рокля.

Едва през 1925г. жените започват да носят поли до коляното, а през Втората световна война това било необходимост, за да се пести време и материал, който може да се използва за униформи.

След войните света на дамската мода отново е завладян от мъже дизайнери като Кристиан Диор, Кристобъл Баленсиага, Пиер Карден, Хуберт Живънши. Диор въвежда полите с формата на пясъчен часовник –дълги поли с тънка талия. Късите рокли и поли стават модни едва през 1965г.

Като цяло спокойно може да се каже, че историята на роклята следва плавно промените, които настъпват в обществото през вековете. Даването на повече права на жените през 30-те и 40-те години на 20 век се отразява несъмнено върху облеклото им. Телата на жените са повече на показ, докато в миналото дамите са опитвали да прикриват своите женствени форми.

В наши дни жените могат да развихрят въображението си и да носят различни стилове рокли в зависимост от повода и настроението си- от дълги рокли до земята до супер къси роклички, от официални рокли от тафта и коприна до спортни памучни рокли и т.н. Дизайнери като Виктория Бекъм, Оскар де ла Рента, Валентино, Долче и Габана и  много други помагат на жените по света да изглеждат невероятно стилни в рокли за всеки вкус.

Сакото

Сакото навлиза като дамско облекло през далечната 1881 г. Тогава в столицата на модата – Париж, един английски шивач решава да облече градските дами в сако. И това постепенно става популярна тенденция сред облеклото на жените.

Истинското „раждане” на дамското сако обаче е десетилетия по-късно. Тогава, през 1954 г., великата Коко Шанел създава нов модел на дамското сако. То безспорно става подходящо за всички случаи, в които една истинска жена да представи себе си. Елегантно е и въпреки, че идва от мъжкия гардероб, е женствено. Малко по-рано жените вече обличат и панталони, отново популяризирани от Шанел. 
Като цяло понятието „дамски делови костюм” е въведено именно от Шанел. Тя е героинята, която избавя жените от тежките поли и тесните корсети и им дава свободата на панталона и шик, който може да донесе само сакото. Няма друга дреха, която и до днес да надхвърля и времето и стила.

С времето сакото постепенно става неизменна част от женския гардероб, особено в деловия стил, където застава редом до мъжките дрехи. Няма как да не споменем 60-те години, когато елегантната Жаклин Кенеди облича именно сако. Тя популяризира дамското късо сако в пастелни цветове, двуредно закопчаване и големи копчета.

През 70-те години на 20-ти век сакото вече прави и своя бум в дамския стил благодарение на Ралф Лорен. През 80-те години жените вече завоюват и мъжките професии, а едно от „оръжията” за перфектната делова визия е именно елегантното дамско сако. Това безспорно носи отпечатък и върху модните тенденции в този период. Краят на миналия век пък бележи тотално господство на костюма.
Днес сакото е вече задължителен елемент от дамското облекло. То продължава да претърпява редица изменения, за да се хареса на всяка дама. Сакото вече не е класическото черно сако, а е в различни дори ярки цветове. Цветът му се определя най-вече от професията и свободата, която дава тя на дамата в избора. Моделите са разнообразни и включват дори сака тип сафари с колан в талията и големи външни джобове, както и сака с големи деколтета, за да бъдат още по-женствени. Комбинациите също са разнообразни. Сакото пасва както с панталон, така и с права пола или дори рокля.

А всичко това говори еднозначно, че сакото няма да излезе от мода, защото се чувства комфортно в дамския гардероб и едва ли ще го напусне някога.

ПАНТАЛОНА

Историята на панталоните в Европа започва от скитските кожени гащи. Те спасявали конниците, яздещи без седло в продължение на часове, не само от лошото време. Според някои учени, именно скитите предали на галските и германски племена модата на кожените панталони.

Римляните наричали панталоните «варварско облекло », и дори налагали строго наказание за тяхното носене.

Изминали дълги столетия, преди модата на панталоните да завладее Европа. В Средните векове се появил познатият ни от филмите „панталон”, тип чорапогащник, състоящ се от два независими един от друг крачола. Всеки крачол (или дълъг чорап, по-точно) се прикрепвал с шнурове за пояса, а по-късно и за куртката. В XIV — XV век станало модерно да се носят чифт разноцветни чорапи.

Нещо малко известно:В Италия пришивали кожени подметки на тези чорапо-панталони, за да не обуват обувки.

В XVI век в Испания се появили «калсесите» — къси панталонки-възглавнички, натъпкани за обем със сено, конски косми или гъши пух. Върху тях навличали втори панталонки с разрези, за да се вижда скъпия плат на долните. В Англия тази мода добила уродливи форми. Панталонките добили такъв размер, че кралица Елизабет трябвало да се разпореди да направят пейките в парламента по-широки и дълги.

По-нататък модата на панталоните се мени с бързината на калейдоскоп. Ландскнехтите (немски наемни войници) наложили нова мода на „бухнали и нарязани” панталони, след като нарязвали износените крачоли на ивици и ги пристягали на колената и по-нагоре. Сменили ги мускетарските панталони, които стигали до колената и били украсени с дантели и панделки. Последвали рингрейвите – къси и широки като пола панталони, по името на холандския посланик в Париж Рингрейв. Те останали фаворити във френската мода чак до края на XVII век.
Но най-голяма популярност завоювали познатите ни (в друго значение) кюлоти. Тези панталони достигали до под колената и били носени от аристок

рати и военни. По време на Френската революция аристократите презрително наричали революционерите «санкюлоти», тоест «без панталони», макар че в интерес на историческата истина простолюдието ходело

отдавна с дълги панталони. С времето именно дългите панталони, покриващи обувките, удържали пълна победа. Била извършена революция и в мъжкия тоалет.

Появата на «ръбовете» по панталоните се отнася към втората половина на XIX век и е свързана с развитието на фабричния шев и презокеанската търговия. Големите партиди товари се транспортирали под формата на плътни бали и след разопаковане панталоните имали твърди, трудно изглаждащи се ръбове. Но именно тези панталони с ръб получили съвременното име „панталони” и се наложили навсякъде. Поне засега.

                                                      ПОЛАТА                        

Ако обичате да носите поли, сигурно ще ви е интересно да разберете, че полата е втората най-стара дреха в света след препаските, които мъжете са си слагали в древни времена. И докато много хора, най-вече в западния свят, приемат, че полите са основно дамско облекло, в някои държави, като Ирландия и Шотландия например, плисираната пола или т.н. килт е традиционна мъжка дреха, която се носи на тържествени събития и показва знаците на рода на мъжа. В Южна и Югоизточна Азия мъжете от редица народи приемат полите за нормална част от своето облекло. А в наши дни дизайнери като Жан Пол  Готие дори включват мъжки поли в свои колекции.

Най-старата пола, направена от слама, е намерена в Армения и датира от 3900 години пр.н.е. И докато в някои племена жените носели къси поли , които едва покривали дупето им, такива къси дрехи били скандални за хората от Средновековието и Ренесанса. През 19 век в западната култура се носели предимно поли с висока талия, които стигали до глезените и оголемявали ханша. Полите били доста натруфени, колкото по-пищни, толкова по-добре. Те били символ както на престижа на дамата, така и на нейната почтеност. 20 век обаче променя възгледите на хората за мода. През 20-те години били модерни късите поли, през 30-те-дългите, по време на Втората световна война отново късите заради недостига на плат, след това отново дългите поли. През 50-те години са модерни поли тип балерина, 60-те са ерата на минижупите, 70-те години ще бъдат запомнени с полите до коляното и макси полите, които стават модерни отново в началото на 21 век. Освен дължините на полите варират и материите- дънкови поли, кожени поли, поли в милитъри стил, разнообразието от стилове и материи е огромно.

Полите до такава степен са символ на жените, че през 19 век в английския с думата „пола” разговорно се наричали жените (може би българският еквивалент е „фуста”).

За съжаление на много мъже след 1970г. с налагането на еманципацията на жените панталоните постепенно започват да изместват полите като една от най-носените дамски дрехи.